Кораби отказват износ на българско зърно през Черно море

Кораби вече отказват да дойдат до български пристанища за износ на зърно, а страната има около 5 милиона тона пшеница за реализация. Това заяви председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов пред БНТ. По думите му други плавателни съдове забавят пристигането си и остават в южната част на Черно море.

„Черно море започва да става опасно за износа на пшеница“, каза Проданов. Той определи ситуацията като динамична и предупреди, че ако корабите не започнат отново да пристигат нормално, България може да не успее да изнесе наличната реколта.

Черноморският износ е ключов за пазара

Проданов посочи, че световното производство на пшеница е около 800 милиона тона, но в международна търговия участват приблизително 200 милиона тона. По неговите данни около 50 милиона тона от този обем идват от Русия, 20 милиона тона от Украйна, около 10 милиона тона от Румъния, 5 милиона тона от България и 10 милиона тона от Казахстан.

Според него в отделни години черноморският регион осигурява почти половината от световната търговия с пшеница. Затова ограничаването на корабоплаването може да се отрази не само на българските производители, но и на международния пазар.

На 6 октомври Министерският съвет съобщи за поразени от дронове два търговски кораба в българската икономическа зона на Черно море. След инцидентите професионални организации предупредиха за повишени рискове за корабоплаването и за по-високи разходи по превоза на зърно.

Няма бърза алтернатива на морския транспорт

Преходните количества от миналогодишната реколта са били изнесени през юли и след края на жътвата, а износът на новата реколта е започнал приблизително през август. Проданов заяви, че от началото на войната в Украйна транспортът на зърно от Черноморския басейн е поскъпнал пет-шест пъти, докато застраховките са се увеличили многократно.

По думите му България няма реална краткосрочна алтернатива на морските пристанища. Европейската комисия обсъжда още от 2021 г. възможността за алтернативни маршрути към гръцки пристанища, но железопътната връзка с Гърция не позволява бързото прехвърляне на милиони тонове зърно.

„Към момента България няма необходимата инфраструктура, за да изнесе тези количества зърно с железопътен транспорт“, заяви Проданов.

Той призова за незабавни мерки за безопасността на корабоплаването до българските пристанища и за дългосрочна работа по маршрут през Гърция. Според него при ново блокиране на морския износ страната остава без достатъчно възможности за действие.

Риск от излишъци и недостиг на складове

България потребява около 1,2-1,3 милиона тона пшеница годишно. Ако останалите количества не бъдат изнесени, те ще се натрупат като преходен остатък, посочи Проданов. Това според него може да окаже натиск върху цените и да създаде проблеми със съхранението.

Председателят на зърнопроизводителите предупреди, че складовете няма да са достатъчни за продукцията от две реколти, тъй като освен пшеница България произвежда и слънчоглед, царевица и ечемик.